Винтът

Някои винтове, наричани самонарезни, са предназначени за навиване в по-мек материал, като сами нарязват в него вътрешна резба. Други са предназначени за навиване в елементи с предварително нарязана вътрешна резба, най-често в гайки. Когато такива винтове имат глава, те се наричат болтове, а когато нямат - шпилки. Главата на винтовете има специална форма, най-често предназначена да улесни навиването на винта. Тя обикновено е по-широка от останалата част на винта, наричана тяло, за да предотврати навлизането на винта в дълбочина на елемента, в който се навива. Резбата може да заема цялото тяло на винта или само част от него.

Повечето винтове се затягат с въртене по посока на часовниковата стрелка, а резбата им се нарича дясна. Винтове с лява резба се използват по изключение, например в случаи, в които винтът е подложен на сили, въртящи го в посока, обратна на тази на часовниковата стрелка. Най-често използваните ръчни инструменти за навиване на винтове са отвертка и гаечен ключ.

Означението на винтовете става като се опише типа на неговата резба, диаметъра на тялото, стъпката на резбата и дължината на тялото в милиметри. Например, Винт М6х1,5х15 означава винт с метрична резба с диаметър на тялото 6 mm, стъпка 1,5 mm и дължина на тялото 15 mm. Стъпката може и да се изпусне, ако е стандартната за съответния диаметър на винта.